изтрѝвам се, -аш се, несв.; изтрѝя се, -ѝеш се, мин. св. изтрѝх се, св., непрех. 1. Изтърквам се, изхабявам се. Лъскавото му казмирено сетре... съвсем се бе изтрило. Кр. Григоров. Желязото като желязо, и то са изтрива. Йовков. 2. Изличавам се. Напреде му стоеше удавницата, момичето, на което в манастира той беше дал златен пръстен и образа на което отдавна се беше изтрил от паметта му. А. Каралийчев.
|